сряда, 17 септември 2014 г.

Моята баба готви много вкусно. Всеки път, когато отивам при нея, ме изненадва с някоя вкусотия. Сара винаги скача на масата, когато извадим яденето. Но как да й се сърдим - тя е толкова сладка! И толкова пухкава! А пухкавите й лапички всъщност крият остри нокти. Понякога така се скрива, че не можем да я намерим с часове. А баба все се притеснява, че Сара няма да се върне. Когато накрая я намерим, баба я води в банята да я измие. Поуката е, че трябва да имаме доверие на близките си същества.

2 коментара:

  1. Нора, това е прекрасно есе! Така леко и стилно върви речта ти!

    ОтговорИзтриване
  2. Все пак и скрипторът има леко редакторско участие:)

    ОтговорИзтриване