Котенце в джобче
Блог на Нора Владимирова Раденкова
сряда, 17 септември 2014 г.
Баба е страхотна, но нали е стара, понякога се изтърсва на земята. Но за нещастие аз не мога да й помогна, защото съм твърде малка, за да я вдигна. Тя се изправя сама и поглежда към счупените буркани в торбата. Веднъж, например, тя изтърва кофичката с мляко и аз трябваше да й подавам чиния, в която да събере млякото. Тя обаче е мъдра и не се ядосва. Грешното би било като падне, да се ядоса. Но както казах, моята баба не постъпва така. Тя гледа да не се ядосва за нищо. Тя е добра и внимателна. Всеки ден ме извежда в парка да си играя с Ели. Купува ми почти всичко, което й поискам. Когато си лягаме, винаги ме завива с юрганчето и ми казва "лека нощ". А понякога е толкова добра, че я харесвам повече от всяка друга баба. Играе с мен на каквото си поискам.
Моята баба готви много вкусно. Всеки път, когато отивам при нея, ме изненадва с някоя вкусотия. Сара винаги скача на масата, когато извадим яденето. Но как да й се сърдим - тя е толкова сладка! И толкова пухкава! А пухкавите й лапички всъщност крият остри нокти. Понякога така се скрива, че не можем да я намерим с часове. А баба все се притеснява, че Сара няма да се върне. Когато накрая я намерим, баба я води в банята да я измие. Поуката е, че трябва да имаме доверие на близките си същества.
Абонамент за:
Коментари (Atom)